Най-древните граждани се оказаха българи

От солниците край Провадия е тръгнала цивилизацията на Стария континент

Най-старият солодобивен център в Европа – Провадия-Солницата, се оказа и най-стария праисторически град на Стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Това откритие направи екипът на проф. Васил Николов, който е ръководител на последните археологически разкопки в района.
Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. След последните разкопки техните останки се открояват все по-импозантни и грандиозни. Проучвани са това лято три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина – солта, в наше време равна по значимост на нефта.

В некропола арехолозите намират безценни следи за уникалния бит и култура на първите граждани

Солта е била златото, валутата в това праисторичско време.Тя е имала функцията на първите пари ,докато златото и медта са били само белег на престиж. Затова  производственият център, в който добивали солта, е бил монетният двор на Европа, разказва проф. Николов.
Чрез мащабна търговия провадийските солни „кюлчета” достигат далече на юг, а обратно се връща храна и стоки на престижа, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския златен некропол.
Зад крепостните на древния град живеели богати хора в двуетажни къщи – около 350 души, смята ръководителят на разкопките. В момента екип, сред който и шотландката -биоантрополог Катлин Максуини от университета в Единбург проучват орогмен негропол наплощ 400 кв м. Там са открити до момента 18 гроба. Проф. Николов и проф. Максуини са разкопали некропол, с погребална яма около 50 м диаметър – нещо невиждано в праисторията.

Погребалната обредност се оказва доста интересна и странна. В некропола са били погребвани хора с високо обществено положение, защото са носели игли с двойна спирала – символ на култа към богинята-майка. До покойници с висок социален статус се откриват и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина.
В друг труп на мъж е забита кост над таза, вероятно ритуал срещу вампирство, за да не се превърне след смъртта си в зъл дух. Открит е гробът на 30–годишна жена с две деца на 4-5 години, вероятно станали жертва на епидемия.
Археологическите разкопки край Провадия се извършват повече от 10 години в двора на завод „Провадсол“, Варненско. По датирани обекти солодобивът в местността е започнал преди около 5500 г пр.Хр. Самото каменно селище, пък е просъществувало около пет века – от 4700 до 4200 г пр.Хр.

Условно нареченият от проф. Николов градски център (сега висока могила, сравнително стръмна, с около 100 – 120 м диаметър) „Провадия-Солницата“ е уникален обект. Тази година след 2 месеца усилена работа върху откритите отбранителни стени, входа на крепостта тип цитадела и некропола – са открити важни сигнали за нивото на цивилизация и ритуалните обичаи на праисторическите хора. Радиовъглеродните датирания доказват и 7500 г солодобив, и 6700 г град. Сега проф. Васил Николов показа 3 „поколения“ каменни укрепени стени – най-старата е най-запазена, защото иманяри са пробили около 19 м дълбока яма, за да търсят погребения и са поразрушили горните 2 стени. И трите вида ограждения са широки около 2,40 до 2,60 м с най-вероятна височина 3 м. От двете страни на огражденията древните хора са слагали по-едрите и по-изгладени камъни, а в средата са поставяли по-малките, но поне с 10 – 15 см големина. Всичко това е било споявано с глина, като най-едрите камъни са слагани на входа на праисторическата крепост. Портала й е около 2,40 м широк, личи си, че е бил здраво укрепен.

Според археолози, заради земетресения във Вранча и Шабла най-старата и най-отдолу стояща

Земетресения в близкото минало са разрушили част от ценната находка

стена е разрушена преди около 4500 г и заради това над нея има построени още две стени, които са вдигнати с материал от рухналия зид.
Според някои съвременни селището е направено като древна банка-трезор. Без съмнение солта е била богатство, абсолютно необходимо за живота. За това се е налагало на древните да пазят, както добитото, така и източника на богатството-самата мина. Вътре в селището са открити 24 двуетажни къщи. След време самият добив на сол започнал да се измества извън града. Според проф. Николов височината 3 м е характерна чак за Античността и дори за Средновековието.
Укрепленията по стените са с диаметър до 1 м, характерни за най-новата стена и са също най-старите в Европа. Третата стена е най-масивна и с диаметър около 110 м обхваща практически цялото селище. Всъщност, поризводството и търговията със сол, според проф. Васил Николов стоят в основата на богатствата във Варненския халколитен некропол.Всъщност арехеологическата находка е напълно логична, защото във Варненския накреопол е най-старото обработено злато в света. То е закупено илие  било обработено по поръчка на най-древните граждани, населявали земите край Провадия.

Съдържанието на тази статия може да бъде използвано само след коректно цитиране на източника (MаgicBul.net) и публикуване на линк към него!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>